Добре дошли във Велико Търново!

Старата столица ви очаква с безценното си културно-историческо и архитектурно наследство, с богатата си фестивална програма, с динамиката на студентския живот, с уюта на изисканите си хотели и тайните на болярската кухня. На всички ваши въпроси, относно събития, атракции, настаняване, транспорт или други услуги, ще намерим отговор в Туристическия информационен център на Велико Търново. Не се колебайте да ни потърсите или посетите!

X
 
Календар на събития

На живо

Преображенски манастир

Преображенски манастир

 

Най-големият сред великотърновските манастири и четвърти в страната е Преображенският манастир. Разположен е на 7 км от Велико Търново в гористия пролом Дервента, под пещерите на скалния венец на Беляковското плато. Основан е през 11в. като метох на Ватопедския манастир в Атон, а получава автономност около 1360г., когато царица Теодора-Сара и синът й цар Иван Шишман дават много пари за неговата реконструкция и ремонт, за това се нарича още „Сарин" или „Шишманов" манастир. На сегашното си място той е издигнат и обновен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик. Сградите му са разположени в правоъгълник около застлан с калдъръм двор, засенчен от стари асми. Главната църква „Преображение Господне" е започната през 1834г. от участника във Велчовата завера (1835г.) майстор Димитър Софиялията, а след обесването му е довършена от Уста Колю Фичето, който продължава строителството на манастира.

През 1857г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход с колонадата. В 1861г. изгражда камбанарията с часовника. Малката цьрква „Благовещение" издига през 1863г. върху подземния параклис „Св. Ап. Андрей", строен от Димитър Софиялията през 1834г. Строителството продължава и след Освобождението. В 1891г. е завършен гробищния параклис „Възкресение Лазарово", а в 1894г. е издигната от лявона входа високататриетажна сграда с трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.

Стенописите в главната църква „Преображение Господне" са рисувани през 1849-1851 г. от възрожденския самоковски майстор Захарий Зограф. Големите икони от иконостаса са от същия майстор. В десния долен ъгъл на храмовата икона „Преображение" той е оставил подписа си, а в северозападния ъгъл на женското отделение е изписал и своя автопортрет, непосредствено до славянските просве­тители Кирил и Методий. Иконостасът е от тревненски майстори. Особено красива е ажурната резба на царските врати.

По време на Руско-турската освободителна Война /1877-1878г./ в манастира е настанена Военна болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. В манастира се пазят ценни икони от тревненския майстор Папа Витан Млади и академично школувания представител на Самоковската школа Станислав Доспевски, братов син на ЗахарийЗограф.

През 1991, огромно свличане на камъни от скалите над манастира се стоварва върху част от монашеските килии и ги срива със земята. Едно голямо парче се търкаля право към църквата, но по чуден начин се разцепва на две и минава от двете й страни без да я повреди. За щастие няма никакви жертви. Това не е първото срутване на скали над манастира, но както при това, така и при никое от предишните свличания няма наранени хора.

Манастирът е отворен за посещения всеки ден от 7 до 19 часа.

Галерия

Go to museums list обратно