Добре дошли във Велико Търново!

Старата столица ви очаква с безценното си културно-историческо и архитектурно наследство, с богатата си фестивална програма, с динамиката на студентския живот, с уюта на изисканите си хотели и тайните на болярската кухня. На всички ваши въпроси, относно събития, атракции, настаняване, транспорт или други услуги, ще намерим отговор в Туристическия информационен център на Велико Търново. Не се колебайте да ни потърсите или посетите!

X
 
Календар на събития

На живо

Музей „Емилиян Станев“

Музей „Емилиян Станев“

Непосредствено след смъртта на големия български писател Емилиян Станев на 15 март 1979г. се взема решение за изграждане на музей на твореца в гр. В.Търново. Той се намира в сърцето на старото Търново, на мястото на родната му къща, в близост до Самоводската чаршия и построения от майстор Колю Фичето хан „Хаджи Николи“,  на бившата улица „Черковна“, днес „Никола Златарски“№20. Административно е подчинен на Националния литературен музей в София. Изграждането му показва една нова гледна точка на авторския колектив към музейния предмет, който в случая е умело съчетан с художествения текст и други изкуства.

         Търновският дом на писателя, както наричат музея, изцяло руши представата ни за типичен музей – със стъклени шкафове, битови предмети, много документи. Изпълненият художествен проект е на режисьора Въло Радев / в колектив с Иван Халачев, Константин Джидров, Николай Минчев, Скарлет Зидарова/. Музейният комплекс обхваща две сгради – една срещу друга. Архитектурният проект на къщата-музей е на арх.Христо Коев от гр.Елена. Другата сграда е фонд към музея. В нея се съхранява архивът на Емилиян Станев, библиотеката му, лични вещи, има салон за срещи и административна част. Макар и различни, двете сгради са стилистично сходни.

                   Къщата музей на Емилиян Станев е построена на родното място на писателя, където той е живял от раждането си през 1907г. до 1922г., когато семейството му се преселва в град Елена. Нищо от автентичния й вид не е било съхранено. Днес само на първия етаж е запазено архитектурното разпределение, за да бъде отделена рождената стая на големия майстор на словото. От колажите на стените ни гледат образите на Емилияновите родители, на близките, на съгражданите му. Експозицията на първия етаж завършва с диапозитивен филм, който съдържа спомени и образи от началото на ХХ век. Образите на търговците и занаятчиите от Самоводската чаршия, фотографиите от делничния живот на хората, от войните и бедствията, сполетели страната ни и отекнали особено силно в този град, идват пред нас, сякаш да затвърдят думите на писателя, че всеки трябва да знае и почита историята си.

         Усетили атмосферата на града, когато „за мене детсвото беше непрекъсната красота“, според Емилиян Станев, ние се изкачваме нагоре, за да видим някои от личните му вещи и запечатаните върху фотографиите мигове. Те ни разкриват личност с интереси в много области. Всяка вещ и фотография са поставени на мястото си, няма нищо излишно. Отделните посетители биха могли да открият нещо за себе си. Тук е поставена пишещата му машина „Ремингтон“, на която е писал всичките си творби, преди него ползвана от друг български писател – Светослав Минков. В нея е останал и последният лист от Дневника на твореца, от който разбираме, че до края на дните си Емилиян Станев се е вълнувал от общочовешките въпроси на духа, тук са очилата му, други лични вещи, бележник със записки от романа „Легенда за Сибин, преславския княз“. Тук са и неговият часовник, спрял на 9.30 часа – часа на смъртта му, икона, изобразяваща празника „Благовещение“. От стената ни гледа и неговата посмъртна маска, поставена под мисълта му: „Природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени.“ Без да са много вещите и снимките, сякаш ни доближават до твореца, като в същото време ни казват, че никога не бихме го разбрали докрай, защото „Художникът не трябва да слуша никого, освен вътрешните си гласове, към какъвто и риск да го водят те.“ Четем неговите мисли по стената и виждаме как болезнено е преживявал всичко, свързано с националната ни съдба, и в същото време с обич и зов за любов между хората: „Към всичко подхождай с любов: към цветето, към дървото, към птицата и човека, дори когато той не заслужава такова чувство. Иначе няма да разбираш, тоест да прощаваш“.

                   На третия етаж ни посреща есенна българска гора, символично насочваща ни към една цяла група в творчеството на писателя – анималистиката и любовта му към природата. Подходящо е съчетана с ловните му пушки и рисунки на кучета. Сам Емилиян Станев споделя: „Моят анимализъм е търсене на световния разум в природата и живитесъщества“. На този етаж е поставена и посмъртна отливка от ръцете на писателя. Над тях са финалните редове на романа „Антихрист“. Тези редове са обръщение към всеки човек независимо от неговата възраст, националност, от времето, в което живее: „Ето птица отлита. Къде летиш, птицо? Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро? Кой ви зове, кой ви води и накъде? Къде отиваш и ти, човече?…“

         Неочаквана, а от друга страна – интересна, е срещата с колажите на този последен етаж. В тях оживяват образите на съвременни български актьори, снимали се във филми по произведения на Емилиян Станев. На видеоуредбата тук могат да се видят откъси от тези филми: „Крадецът на праскови“, „Търновската царица“…, както и документалните „Емилиян Станев – човекът“, „Из дневниците на писателя“, както и документалния филм за Ем.Станев на режисьора Дочо Боджаков „Вечните ловни полета“.

                   Така се получава едно всестранно внушение у посетителя, съчетаващо в себе си отделни страни от няколко изкуства – музика, кино, живопис, скулптура, фотография, литература.

 

Работно време: от понеделник до събота включително от 9.00 до 17.00ч.

Цени на билетите: ученици – 3лв, възрастни – 5лв., беседа 10лв. Инвалиди – безплатно. Всеки последен четвъртък на месеца – безплатно.

Адрес: ул.“Н.Златарски“ № 20, моб.тел. 0879 83 27 49

Зав.музей Радка Пенчева

Галерия

Go to museums list обратно