Добре дошли във Велико Търново!

Старата столица ви очаква с безценното си културно-историческо и архитектурно наследство, с богатата си фестивална програма, с динамиката на студентския живот, с уюта на изисканите си хотели и тайните на болярската кухня. На всички ваши въпроси, относно събития, атракции, настаняване, транспорт или други услуги, ще намерим отговор в Туристическия информационен център на Велико Търново. Не се колебайте да ни потърсите или посетите!

X
 
Календар на събития

На живо

Църква "Св. Архангели Михаил и Гавраил"



Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.

Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.

Олтарът е отделен от останалата част на църквата посредством дърворезбен иконостас. В центъра му се намира каменен св. Престол. Наосът е еднопространствен, на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол. Притворът, параклисът “Св. Параскева” и преддверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.

Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в последната трета на XVII в. Преди това на същото място е съществувала по-ранна култова постройка, издигането на която е станало в края на XVI – началото на XVII в. При преустройството извършено в последната трета на XVII в., апсидната конха и част от източните стени на стария храм са включени в обема на новата църква. Зографията в наоса е изпълнена в края на XVII в. В апсидната конха е представено изображение на Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията “Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с “Дейсис” сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Лука, св. Марко и св. Матей.

В горния регистър на наоса са зографисани циклите Великите празници и Страстите Христови. Особенно впечатляващи с внушенията които носят са сцените: “Благовещение”, “Кръщение Христово”, “Разпятие Христово”, “Предателството на Юда” и “Съдът на Пилат”. Регистърът под тях е зает с фризове от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци. В люнетите на двете конхи са изписани две пространни сцени – “Съшествие в ада” (от юг) и “Рождество Христово” (от север). Особен чар на втората сцена придават включените в нея фолклорни мотиви. В най-ниския регистър по южната и северната стени са изобразени прави фигури на светци-войни и светци-лечители – св. Георги, св. Прокопий, св. Артемий, св. Меркурий убиващ тиранина-цар, св. Пантелеймон и др. Всяка една от фигурите е поместена под рисувана арка, стъпваща върху изящно профилирани колони. Сред стенописите разположени в този регистър, с експресивността си се откроява сцената “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана”. Тя се намира източно от южната конха.
За времето на изпълнение на стенописите в притвора на църквата свидетелства ктиторски надпис разположен над входната врата. Той гласи: “Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август.” Особено оригинално е решението на източната стена на притвора. По своето пластично решение и стенописна украса тя имитира зидана олтарна преграда. Това внушение се подсилва от представените в ниши изображения на св. Николай архиепископ Мирликийски, Богородица с Младенеца, Исус Христос и св. Йоан Предтеча. Над тях са изписани “Събор на архангелите” и медалиони с образи на светци.
Под сцените на Богородичния Акатист са изписани цели фигури на праведни жени, жени-мъченици, преподобни – св. Текла, св. Неделя, св. Теодора Солунска, св. Лукия, св. Параскева, св. Анна и др.

Отличителна черта в художествената украса на храма е декоративното осмисляне на архитектурните форми и елементи, което хармонира с останалата зография. По този начин е постигната органичност между архитектура и стенопис - отличителният белег на православната средновековна храмова архитектура.