Добре дошли във Велико Търново!

Старата столица ви очаква с безценното си културно-историческо и архитектурно наследство, с богатата си фестивална програма, с динамиката на студентския живот, с уюта на изисканите си хотели и тайните на болярската кухня. На всички ваши въпроси, относно събития, атракции, настаняване, транспорт или други услуги, ще намерим отговор в Туристическия информационен център на Велико Търново. Не се колебайте да ни потърсите или посетите!

X
 
Календар на събития

На живо

Църква "Св. Петър и Павел"



Църквата се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец. Църквата е построена през 30-те години на XIII век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. Първоначално около нея е изграден и манастирски комплекс, който днес не съществува. Според някои сведения църквата е използвана като партиаршеска катедрала в продължение на няколко години, непосредствено след превземането на Търново от османския султан Баязид I през 1393 година. До 19 век тя е катедрална църква на Търновската митрополия.

Тя е едноапсидна кръстокуполна църква с размери 14 Х 7,20 м. и обширен притворНаосът и е разделен от два реда колони на три кораба. Към XVI - XVIII в. църквата е разширена на юг и запад с обширна Г-образна галерия и малък параклис. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръста, са цилиндрични и се преливат в стените под тях. Тази конструкция осигурява възможност за най-добро разполагане на стенописците композиции. По същия начин бил решен и притворът.

В стенописната украса се забелязват три живописни слоя от XIII, XV и XVI в., като по ранните са със силно католическо влияние.

Първото изографисване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, Самон и Авив.

Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено в средата на XVI в. По това време той вече изпълнява функцията на митрополитска църква. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т.н. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената “Христос в гроба”.От първия регистър върху южната стена е запазена композицията “Дейсис”, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете, отделящи наоса от притвора са представени изображенията на най-почитания български светец св. Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево, и медалионни с изображения на светците Борис и Глеб. На западната стена над образите на св. Йосиф песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената “Успение на Св. Богородица”. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681 г.